Ингвинална херния при кучетата и котките

Какво е ингвинална херния?

Ингвиналната херния е състояние, при което част от вътрешните органи или мазнини на животното излизат през отвор в коремните мускули.

Кои животни са най-застрашени?

Ингвиналните хернии са най-чести при кученца и котенца, особено при определени породи кучета като чихуахуа, бигъл и др. Някои породи могат да имат генетична предразположеност към слаби коремни мускули, което увеличава риска.

Как се развива ингвинална херния при животните?

Повечето ингвинални хернии се появяват малко след раждането главно заради генетична предразположеност. Понякога херния може да се развие в резултат на нараняване или прекомерен натиск, например при трудно раждане.

Самата ингвинална херния се получава, като част от вътрешните тъкани и органи на животното попадат през отвор в коремните мускули. Този отвор се нар. ингвинален канал и представлява канал през тъканите, през който преминават нерви, кръвоносни съдове и други структури при животните. Това се случва, когато стените на ингвиналния канал са прекалено слаби, при което дадени органи (най-често черва) или тъкани "излизат" от коремната кухина и попадат извън мускулите, но под кожата на животното.

Как ингвиналната херния влияе на целия организъм?

Някои ингвинални хернии не причиняват здравословни проблеми. Въпреки това, по-големите хернии могат да уловят органи като червата, пикочния мехур или мазнините, прекъсвайки кръвоснабдяването им. Това може да доведе до сериозни усложнения, включително тъканна смърт и инфекция. Ако не се лекува, такъв вид херния може да бъде животозастрашаваща.

Какви са симптомите на ингвиналната херния?

Най-забележимият признак е меко, кръгло подуване между корема и задните крайници. Други симптоми включват:

• Подутина, която може или не може да изчезва при натиск
• Болка или дискомфорт, особено при допир
• Повръщане или загуба на апетит (при тежки случаи)
• Зачервяване или затопляне около хернията (признак на инфекция)
• Отпадналост

Как се диагностицира ингвиналната херния?

Ветеринарният лекар може да диагностицира ингвинална херния при рутинен клиничен преглед. Те могат внимателно да натиснат подутината, за да проверят дали може да бъде върната в коремната кухина. В някои случаи може да е необходимо ултразвуково изследване или рентгенова снимка, за да се провери дали има усложнения като притиснати черва.

Как се лекува ингвиналната херния?

Лечението зависи от размера и тежестта на хернията:

• Големи или постоянни хернии: Обикновено се препоръчва хирургична интервенция за затваряне на отвора и предотвратяване на усложнения. Ако мислите да кастрирате Вашия любимец, често заедно с кастрацията се зашива и дадената херния, за да се избегне повторното упояване на любимеца Ви.
• Хернии без кръвоснабдяване: Ако хернията прекъсва кръвоснабдяването на тъканите, се налага спешна операция за отстраняване на увредената тъкан.

Как да предотвратим ингвиналната херния?

Тъй като повечето случаи са вродени, превенцията е трудна. Въпреки това, отговорното развъждане може да помогне за намаляване на риска. Ако куче или котка е имало херния, те не трябва да се използват за разплод, за да се предотврати предаването на слаби коремни мускули на потомството.

Какво да направите, ако подозирате ингвинална херния?

Ако забележите подутина на корема на Вашия любимец, посетете ветеринарен лекар за преглед. Дори ако хернията изглежда малка и безобидна, най-добре е специалист да я оцени, за да се предотвратят евентуални усложнения.

В резюме:

Ингвиналната херния е състояние, при което коремните органи излизат през отвор между корема и задните крайници. Обикновено е вродена, но може да бъде причинена и от травма. Някои хернии са безобидни, докато други могат да бъдат опасни, ако попаднат органи в тях. Често срещаните симптоми включват подутина на корема, болка и загуба на апетит. Диагнозата се поставя чрез преглед от ветеринар, а лечението варира от наблюдение до операция. Превенцията на ингвиналната херния се състои главно в отговорното развъждане. Ако подозирате херния, консултирайте се с ветеринар за съвет и възможности за лечение. Разбирането на това състояние ще Ви помогне да осигурите най-добрата грижа за Вашия любимец и да избегнете сериозни здравословни рискове!